Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ука
укажа
указ
указание
указател
указателен
указвам
указване
укахъря
укахърявам
уклон
уклончив
уклончиво
уклончивост
уклоня се
уклонявам се
уклоняване
укор
укорен
укореня
укоренявам се
укореняване
укоризнен
укоризнено
укорителен
укорително
укорно
укоря
укорявам
укоряване
украинец
украинка
украински
украса
украся
украсявам
украсяване
украшавам
украшаване
украшение
укрепвам
укрепване
укрепен
укрепителен
укрепление
укрепна
укрепнал
укрепя
укрепя се
укрепявам
укрепявам се
укрепяване
укривам
укриване
укривател
укривателка
укривателство
укрия
укротител
укротителка
укротя
укротя се
укротявам
укротявам се
укротяване

укрепя̀вам се, -аш се, несв.; укрепя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам крепък, по-як, по-траен; заздравявам се, заякчавам се, затвърдявам се. Ще се поправя, щом се укрепи разглобената ми нервна система. Вазов. 2. Ставам по-здрав, стоя по-крепко; закрепвам се. В какъв срок ще построим салона? Мазите трябва да се разчистят, стените трябва да се укрепят. О. Василев. 3. Воен. Построявам около себе си укрепления за отбрана, снабдявам се със съоръжения за защита. Събрали се мъжете, излезли в лозята и там се укрепили да пазят града. Дора Габе. Добре са се укрепили те зад дебелия зид, няма да се предадат. М. Марчевски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.